Чувал ли си невероятната история на норвежкия пътешественик-изследовател, писател и антрополог Тур Хейердал, който прекосява 8000 километра през океана на дървен сал, наречен “Кон-Тики”?

Това велико приключение Тур Хейердал описва в книгата си бестселър „Кон-Тики” (Със сал през Южното море). Документалният филм за пътуването, който Тур заснема, печели Оскар през 1952 г., а през 2012 г. излиза красиво заснетият игрален филм, който също е номиниран за наградата.

Всичко започва с една теория на Хейердал, идеята за която се заражда при посещението му на островите от архипелага, наречен Френска Полинезия през 1937 г. Тогава общо схващане е, че преселниците на тези острови са дошли от Югоизточна Азия през каменната ера. Хейердал обаче вярвал, че първите заселници на Полинезия са жители на Южна Америка, които са пристигнали на архипелага още преди времената на Колумб.

Тъй като се знаело, че инките не са строили кораби, учените смятали за невъзможно това преселение и въпреки многобройните доказателства на Хейердал на хартия, никой не приемал теорията му сериозно.  За да докаже правотата си, норвежкият изследовател предприема на пръв поглед най-налудничавото пътуване в историята 10 години след първото си посещение на Полинезия.

На 28 април 1947 година Тур Хейердал, задно с още петима готови за приключения мъже, отплават от Перу за 101 дневно пътуване през океана. Салът бил построен от балсово дърво, използвани са традиционни за местните жители материали и техники, като доказателство, че няма технически пречки и древните племена да са осъществили това пътуване. Името на сала идва от бога на слънцето на инките – Виракоча, чието старо име е Кон-Тики.

Екипажът на сала Кон-Тики е съставен от 6 мъже, петима норвежци и един швед и техният зелен папагал. Освен Хейердал, ръководител на експедицията, на сала пътуват Ерик Хеселберг, навигатор и художник (именно той изрисувал лицето на бог Кон-Тики върху платното на сала), Бенгт Даниелсон, който отговаря за запасите и всекидневните задачи, Херман Вацингер, инженер по образование, който се занимава с метеорологичните и хидрографски измервания, и Кнут Хаугланд и Торстейн Рааби, които отговарят за единствената съвременна техника на сала – радиото за връзка със света.

На 7 август 1947 година, след невероятни приключения и гледки през дните, прекарани в клатушкане из Тихия Океан, всички членове на екипажа пристигат живи и здрави на остров Туамото в Полинезия, с изключение на приказливия папагал, който загива в трагичен инцидент.

На 28 април 2006 година Олав – внукът на Тур Хейердал, също с пет членен екипаж, предприема нова експедиция, която повтаря подвига на Кон-Тики, използвайки сал с името Тангароа. При конструирането му отново са използвани познанията на древните мореплаватели. Експедицията започва от Перу и продължава 101 дни, преди салът Тангароа да достигне Дружествените острови на Полинезия.

Въпреки че повечето антрополози оспорват теорията на норвежкия учен чак до 2010 година, през 2011 нови генетични изследвания разкриват, че обитателите на Великденския остров и жителите на Южна Америка имат общи генетични характеристики, което поне отчасти доказва теорията на Хейердал.

снимка: Уикипедия