Каква е разликата между следващия четвъртък и централната гара в Амстердам?

Следващият четвъртък е далеч в бъдещето, още не се е случил и не можеш да кажеш как ще изглежда. Може би ще бъде като днес. Нищо особено. Но пък може би в понеделник ще ни удари падащ метеор.

Централната гара в Амстердам, от друга страна, съществува СЕГА. Дори и в този момент, докато четете тези думи, там има хора, които бързат да хванат влака или си купуват странна закуска.

Тъй че, централната гара в Амстердам вече съществува. Просто е различна точка в пространството. А следващият четвъртък, който е различна точка във времето, не съществува?!

Защо ти казваме тези неща?

За физиците въпросът за разликата между времето и пространството е особено важен, първостепенен, направо фундаментален. Не можеш да практикуваш физика без да започнеш с някаква теория за времето и пространството и тяхната връзка.

Огромната стъпка на Нютон преди 400 години е идеята за времето и пространството като две отделни полета. Пространството е непроменлива сцена, на която се разиграва драмата на света, докато времето е река, която тече с непроменлива скорост през всяка точка на космическото измерение.

Силата на концепцията на Нютон променя света, отваряйки широко вратите за ерата на механиката и индустриалната революция. Останал само малкият проблем с теорията за отделянето на абсолютното време и пространство.

Тази теория е грешна!

Сред всички изключителни постижения на Алберт Айнщайн може би най-значимото е разпознаването на пространството (централната гара в Амстердам) и времето (мястото на следващия четвъртък) – те не могат лесно да бъдат отделени… И ето защо следващия четвъртък може вече да съществува по същия начин, по който съществува централната гара в Амстердам.

Нека ти разкажем за „линията на твоя свят”.

Според теорията на относителността на Айнщайн, драмата на света „се играе” не на 3D пространствена сцена с метроном, който не променя ритъма си. Вместо това, реалността е композирана върху 4-измерно време-пространство. Има три измерения на пространството: ляво/дясно, напред/назад, нагоре/надолу. Има едно измерение за време: преди/след. Точно както всяка точка от повърхността на Земята вече съществува в пространството, всяко събитие, което някога се е случвало и което ще се случи, съществува във време-пространството.

За да разбереш точно колко откачена става тази идея, нека разгледаме живота ти за момент.

Раждането ти е събитие, което се е случило на някакво място в пространството и в някакъв момент във времето (надяваме се в удобно легло). Евентуалната смърт също е момент, който ще се случи на някакво място и в някакъв момент във времето (надяваме се след много, много години). Тези две събития определят крайните точки на линия в 4-измерното време-пространство. Между тях, всяко място, на което си бил или ще бъдеш и всички моменти, в които ще заемеш тези места, запълват тази линия между раждането и смъртта.

Това е линията на света ти. Според най-силната теория, която човечеството познава, това е истинската природа на живота. (Всъщност се нарича обем на света, но няма нужда да задълбаваме на този етап.)

Не се приближаваш към бъдещето. Не се отдалечаваш от миналото. Потокът на времето, според тази интерпретация на относителността, е нищо повече от вид оптическа измама.

От радостта и тъгата на детството до радостта и тъгата на старостта – всички те са съществували вечно! Завършени и цели в 4-измерната блок вселена на време-пространството.

Та, случил ли се е вече следващият четвъртък? Илюзия ли е потокът на времето? Линиите на живота и относителността на време-пространството със сигурност са част от образованието на всеки физик. Но за да бъдем честни, има широк философски дебат за значението и истината в 4D вселената на относителността и този дебат ще продължи. В някакъв момент,някоя теория ще замени тази на относителността и ние ще навлезем още по-дълбоко в естеството на Вселената.

Но днес основните въпроси си остават:

Случил ли се е вече следващият четвъртък? Съществува ли вече следващият януари?

източник: Adam Frank за www.npr.ogr