През лятото на 1965 г. палеонтолози, работещи в Алтан Уул, южната част на пустинята Гоби (Монголия), открили гигантски ръце с дължина 2.4 м. Заради предните крайници, няколко ребра и части от прешлен учените нарекли своето откритие – всъщност, динозавър! – Дейнохейрус мирификус (Deinocheirus mirificus), комбинация от гръцки и латински за “страховита ръка.” Дейнохейрусът си остава един от най-загадъчните и странни динозаври… Докато близо 50 години по-късно изследователи не открили останките на още два екземпляра от това, което по-късно се оказва орнитомимозавър или иначе казано -динозавър, предшественик на днешните щрауси. Те били всеядни, гърбави и имали малко “бирено коремче.”

С дължина на тялото 11 метра и приблизително тегло 6 тона и половина (повече от най-тежкото сухоземно животно днес – Африканският слон), Дейнохейрус е най-големият член на орнитомимозаврите, “птицоподобните гущери.” Вкаменелости на 70 милиона годишни разкриват невиждани характеристики на скелета. Това включва удължената муцуна и гърбица с високи, подобни на остриета бодли. Гръбначните издатини вероятно служели като сухожилия в подкрепа на огромната тежест на коремчето – подобно на устройството на въжен мост.

Неговият люспест, рибешки стомах съдържал и хиляди гастролити – гладките камъни, които поглъщали динозаврите, за да им помогнат с храносмилането. Това показва, че Дейнохейрус бил всеяден вид, живял във влажна среда. Различни уникални особености показват колко адаптиран е видът му за живот по речните региони. Беззъба, патешка човка му позволява да захапва меки зеленчуци и фураж от дъното на потока, а в дълбоката му челюст вероятно имало гигантски език, който му помагал за гълтането. Плоските кости с тъпи връхчета под ноктите на долните му крайници не му позволявали да потъне в калта. А какво да кажем за непропорционално дългите му ръце – най-дългите известни ни ръце на двукрако животно? Те били използвани за лов, копаене и събиране на растения.

“Въпреки че ръцете са открити още от 1965 г. и винаги са предизвикали спекулации заради огромния си размер и остри, завити нокти, ние бяхме напълно неподготвени за това колко странно изглежда този динозавър,” казва Филип Кюри от Университета в Албърта, съавтор на проучването. “Той прилича на химера – с ръце на птицеподобните динозаври, с крака като на тиранозавър, с гръбначни бодли като на спинозавър, неговите бедрата са като на сауропод, а човката и краката-лопати като на хадрозавър.”

Късите подбедрици, широките бедра със силни мускули и големите стъпала показват, че Дейнохейрус се е движел бавно. Ето една чудесна, 10-секундна анимация на ходещ Дейнохейрус. Почти на живо!

източник: www.iflscience.com
изображение: Michael Skrepnick